ИДИЛИЧНО

Тих пристан и чайки прелитащи,

кораб бял - морето го гали,

по брега - само странници скитащи,

търсещи дири след морските хали...

Вятър пеещ на флейта в сумрака,

лунен сърп с ореол като кръв,

звездно късче, очи неразплакани,

и пътека извита - пъпната връв...

Тя е нашата връзка с небето,

тя ни храни, живота дарява,

пази в нас малко кътче, където

топлината живее и сгрява...

Туй е истина - пристанът стихва,

лодка леко полюшва се, ... кея,

и на струйки пак нежност избликва,

в полунощ няма думи,... немея...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf