"А какво е всъщност любовта?" - попита ме едно малко дете. Опитах да отговоря с думи прости, но дали успях, вие преценете. Любовта, тя просто е любов. Тя е като вятър галещ пустинята. Тя е като птичи полет в равнината. Тя е като детска усмивка. Тя е като звезда показваща пътя на изгубилите се души. Тя е като топъл полъх над снега. Тя е като вълна милваща брега. Тя е като слънцето при изгрев. Тя е като лекарство за болка. Тя е промяната на непроменените неща. Довчера различни били сме, а еднакво мислим сега. Тя е като моят образ в твоите очи. Тя е като твоят образ в моето сърце. 28.09.2007 г.