По дяволите твоята любов

Запалих свещ - така да се помоля,
забравих даже че съм атеист.
Загубих всичко - вяра, воля,
остана ми един неписан лист.

Редят се думи и не зная как
във рими всички да ги скрия.
Опитвам се, и пак, и пак,
безсилието си да убия.

Какво ми става? Че нали до вчера
живях от страст, крещях от обич.
Да. Сетих се. Крила разпери
и си отиде. Твърде скоро.

Защо едно безумно кратко време
ще ме дамгоса с тежък отпечатък?
Защо красивите надежди
си вземаш всички, без остатък?

А самотата ме подтиска адски,
последните ми сили тя изпива.
Какво ще правя? Ще умирам?
По дяволите твоят любов. Ще бъда жива!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf