НИКОГА ЛИ?

Никога ли в мене не съзря
пътник, който вечно ще те чака?
Погледът ми все по теб горя
и сърцето съкрушено плака...

Никога ли тихият ми смут
не направи в тебе да потръпне
оня зов - красив и недочут
от сърце в покои непристъпни?

Никога ли бялата ти длан
не усети колко я желая?
Пипнех ли я - в кратер на вулкан
бих горял от щастие до края.

Никога ли, щом пред теб мълвях,
не усети устните ми жадни?
Някак си... да те целуна с тях
и светът ми мигом да пропадне.

Никога ли не усети в мен
думите, от страх несподелени?
Че останах пленник - в тежък плен
и сърцето зад решетки стене...

Никога ли? Просто ми кажи!
Самота сега ме е обвила.
Ако този стих те натъжи -
никога не го прочитай, мила!

(От стихосбирката "Светулки в шепата")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf