Г р а н и ц а
Тече си времето,лети и хората се тъй променят. Остава спомен да седи и в хлад душите ни да тлеят. Радост и неволи,всичко споделихме, мъката житейска двете претъпихме. И вълшебно беше и потребно... как сега да свикна с положението средно? Мълчание изпълни дните ни щастливи и затихват бавно римите звънливи... Тайнственост и самота е всеки час. Но защо ли чувства повече една от нас? Щастие и обич всеки миг ти пожелавам и зад тях най-искрено сама оставам... Липсваш ми до болка,но какво да сторя? С тайните във теб не трябва да се боря...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tedi70
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-25
прочитания: 170
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
