Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

ПРОГЛЕЖДАНЕ

Аз проглеждам. След дългото лутане
Все по слепи пътеки. Без изход.
Нямам вече ръце. За целуване.
Имам устни, които...да питат.

Имам стъпки безшумни. За чакане.
Ти запомни ли? Някога...Бяха...
На самотната гара...безвлакова
Ги отвлече пред теб Тишината.

Оттогава са плахи. До втръсване.
Не потропват със звънка ехидност.
А в душата е тъмно. До мръкване.
Светят шепа звезди. За привидност.

Но проглеждам. Досущ като котка.
Там, във черното, светят очите ми.
А луната - спасителна лодка -
Се разби на трески...във сълзите ми.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-24
прочитания: 373
точки: 64 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51873
   Съобщения: 250394
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79759
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323