Търсих те...

Търсих те. По стъпките ти вървях цяла нощ.

Светеха като малки светулки в здрача.

Всяка стъпка режеше сърцето ми като с нож,

но мъжете, знаеш, нямат право да плачат.

Пих от извора чист ледено студена вода,

гърлото ми прегракна да те викам.

Съчки под краката ми чупеха се. Тишина,

отвсякъде, наместо твоя глас блика.

Казваше, че в душата ми ще се подслониш,

а е празна и сива. Там царува мракът.

Тухла по тухла бъдещето ми ще разрушиш,

ако там, някъде в далечното не ме дочакаш.