напускам замъка

Ще си тръгна, точно както бях дошла,
тихичка и кротка като птица,
уморих се в твоите небеса,
да се залъгвам, че съм аз кралица.

С думите си мили и спокойни,
ти моя лунен замък построи,
изгони облаците ни дъждовни,
обсипа ме с безброй звезди.

Но май е време да се осъзная,
и по своят прашен път да си вървя,
богатствата ти вече не желая,
на мен ми стига бедна любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf