Приятелки!
Приятелко моя,ти си мойта вечна упора. В радост и тъга-винаги държиш моята ръка. Щом тъжа и ти тъжиш. Щом горя ти огъня в мен ще потушиш. Щом в облаците аз летя бързо на земята ще ме свалиш . Щом душата ми копнее и милее-Винаги до мен си ти. Ден и нощ теб бленувам. До края на живота си заедно да сме сънувам. Когато от болка душата ми боледува-тогава на теб се уповавам и смисъл на живота си придавам. Винаги ме подкрепяш ,винаги си до мен. По този начин правиш щастлив всеки мой ден. Когато се заричам и ти казвам че вечно ще те обичам-ти не вярваш в това,но аз съм сигурна в нас,ти си моята сестра. Нашето приятелство е едно от най-ценните и красиви чудеса на света!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: spomen_ot_raia
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-23
прочитания: 163
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|