РАВНОВЕСИЕ

По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.

Замаян от бохемските рапсодии,
превръщал съм си нощите във дни.
На бърза лента щраквал епизодите,
и плащал сляпо всякакви цени...

* * *
По стръмната скала на Неживяното
сега докосвам бавно всеки миг.
До капчица изстисквам се във ранното -
посрещам буден нежния светлик.

Секундите събирам в съзерцаване.
Минутите - в молитва за живот.
За жажда търся дълго утоляване.
Подобно охлюв - следвам своя ход...

* * *
Пред точните везни на Невъзможното
избърсвам тихо бликнали сълзи.
Бохемът в мен напомня за безбожното,
а охлювът - че в Бога се пълзи.

И взрян в това безстрастно равновесие -
ще остарея с тихата тъга,
че някак се разминах със Чудесното -
да бъда млад във бавното "сега"...

(От стихосбирката "Тленен остатък")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf