Всичко познато се гради на деликатен баланс. Винаги човечеството е било плашено, колко страшно ще е ако този баланс се наруши. Дотолкова сме приели баланса като даденост, че сме спрели да се замисляме над различните му аспекти. Това равновесие, което е постигнато във всяко едно отношение е колкото полезно, толкова и вредно...особено за индивида. Не говоря за баланса в тропическите гори на Амазония или този на големите корпорации, а другият, онзи в човешките отношения. Именно той е неизменното бреме, от което няма как да избягаме.
Винаги масата посредствени индивиди са били балансирани от шепа качествени, които имат за задача да теглят каруцата в правилна посока, докато посредствените се мъчат всячески да я спрат и ако е възможно да я върнат назад.
Задавали ли сте си въпроса, какво би станало с обществото ако я нямаше наглата сган, висяща с безпочвеното си самочувствие на врата на тези, които търсят прогреса. Ако погледнем на равновесието, като на везна, на чиито страни са разпределени съответно мислещите и желаещи напредък индивиди от едната и злобните, ехидни и неспособни да сътворят нещо твари от другата...Ако успеем някак си да се отървем от тях, няма ли правилната страна на везната да се издигне високо, толкова високо, колкото естествения и баланс позволява? Няма ли да доведе това до паническо желание за спасение у низшите твари от другата страна, които в желанието си да спасят своята безполезна кожа, ще унищожат околните и ще направят услуга на света?
Понякога си представям как с ужасяващи крясъци висят вкопчени в ръба на удобната паничка на везната, миг преди да се разпилеят в бездната на небитието. Жалки в неумелите опити, чрез унищожение на себеподобните да спасят своето незначително съществувание. Създания, ненаучили се да бъдат полезни за околните, а склонни единствено да извличат полза на каквато и да е цена. Кому са нужни? Защо обществото не може да се отърси от тях, да възправи стройна снага, и да разпръсне паразитите, вредящи на собственото му съществуване? Предполагам, за да не се наруши баланса, деликатен и така необходим, за да ни държи закотвени на едно място в познатата и посредствена среда на обитание.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kirilart
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-09-22
прочитания: 107
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8057
   Автори: 2228
   Произведения: 52682
   Съобщения: 237692
   Лексикони: 2509
   Коментари: 81992
   SMS-и: 820
   Снимки: 5419