Безмълвно

Пясъкът блещука скришом във нощта.
Тъмносиньото море излива нежно
своята топла, бяла пяна по брега.
А вятърът раздухва леко и небрежно
там във тъмното сякаш нечия коса.

Да, това е една красива замислена жена.
С ефирна рокля покриваща изящното и тяло
Отпуснала се тайно в тихата прегръдка на нощта.
Чакаща светлото утро, което да ù разкрие обещало
всички неразкрити тайни заложени в нейната съдба.

И така отминавала си нощта, тихо-мълком
се скрила в искрящата бяла пелена на деня
Може би луната бе разкрила всички тайни
които искаше да знае тази очарователна жена
Но в крайна сметка тя така и не разбра

какво искаше мъжа вчера който срещна тя
за който така нежно ù нашепваше нощта
И остана така безмълвна на брега
отново вперила поглед в онези лъчисти небеса
чакаща да ù разкрият какво изпитала е тя.

И тази нощ разбрала. Впуснала се леко да бяга по брега,
вятърът развявал все така нейната блестяща, дълга тъмна коса
Морето обгръщало, нейните фини снежно бели стъпала
Изведнъж тя спряла запленена. Стреснато, с разтуптяно сърце, осъзнала:
че мъжът показал ù какво означава Любовта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf