Никой сам?

Седя в парка сега,

загледана в зелената трева.

Калинка щъка - ей я на петна,

до нея мравка - на нейде отправена.

Влюбени и тук, и там.

Все по двама - никой сам.

Весели, усмихнати лица,

забързали, поседнали, а аз сама.

И се питам, и се мая,

къде ли аз сгреших...

И още го гадая,

как ли не го мъдрих!

Дали не искам много,

твърде взискателна ли съм към света?

Дали не съм сляпа за всичко,

най-вече за любовта...

Глупава ли съм да чакам

мъжа съвършен да се появи?

Глупава ли съм да искам

сюжет като в любовните романи?

Критерии високи ли поставям?

Нима трябва толкоз лесно да се отдавам?

И защо всички ми изглеждат еднакви -

някак груби, грозни или безинтересни...?

Въздъхвам и поглеждам към зелената трева.

Мравката на нейде изчезнала,

калинката все още щъка - но не сама,

до нея друга калинка - делят една съдба.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf