пих вино...

Пих вино, любовно - горчиво и тъмно,
с миризма на смокини и нарове.
За бога си мислех - сатири целувах,
далеч от горите на рая.

Опиянена те търсех - по пясък танцувах -
събличах пепелта от вината си.
Намятах прозрачната плът на сънуването,
а смущавах сърцата на дракони.

От рано започвах - от сутрин го пиех -
още топло, кипящо...сурово...
Под слънчево руно - голотата си криех,
а настръхвах в росата на порива...

Пих вино- любовно,тръпчиво... отровно
и завъртах се в обръч от спомени -
самичка се галех - страстта си докосвах,
а плътта си наливах със огън...

Отново ще пия. През нощта... до морето.
Под луната, когато е пълна.
До червени корали - върху черни седефи -
ще потъвам с мечтите ... до дъно!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf