|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Спомени
Сърцето ми,свито на топка - мълчи,сякаш славей,заключен във клетка.И няма ни радост,ни песен,ни стихзад железните сиви решетки.А спомени колко...И всеки единназад към дните предишни ме връща - към обич,надежди,приятел любим,към родния край и родната къща.Спомени мои,като малки врати,сте отворени вечно зад мене...И все се обръщам,и все ме боли,плачат очите,душата ми стене.Ах спомени,като отровни стрелисе забивате право в сърцето,разкъсвате чувства и мисли,и дни,и ме разкъсвате мен... на парчета.А спомени вечни,как искам при вас - в моя,в НАШИЯ свят да се върна.Разперила в синьото бели крила,моето щастие пак да прегърна.Но,спомени,как да се върна?Налиот вас ме делят светлинни годинии морето сърдито с тези вълни,удавили пътя,по който да мина...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maslinka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-19
прочитания: 252
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7371
Автори: 1981
Произведения: 43728
Съобщения: 191821
Лексикони: 1900
Коментари: 62179
SMS-и: 779
Снимки: 4578
|
|
|
|
|
|
|
|
|
