Далтонистка съм по душа

Ухае на сладко от дюли

от фурната,

а центрофугата излита...

Някога старата круша

бе отрупана с плодове

през август

сочни и зрели.

На двора, в прохладата на сянката й

обичах да чета книги през лятото.

Сега е почернена майка

с отрязани клони

и две три круши

забравили вкуса на предците си.

А отсреща е реката.

Старата корабостроителница

кацнала на острова на Матей

помни годините на бурен живот.

Жълтите кранове

повдигат

овехтели стремежи

и още дишат бавно и тежко.

Аз ги виждам в охраво жълто.

Далтонистка съм по душа..

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf