Очите ти.....

На хоризонта слънцето
оглеждаше лъчи в стъклата
на рибарски кораби.
Морето плискаше води
небрежно в скали.
Въздухът носеше
мирис на сълзи.
Песъчинките на пясъка
пееха под краката ми.
Бризът сплиташе в косата ми
крясъкът на гларуси
и тъжни гласове на саксофон,
изтръгнали се от стар грамофон.

Вървях към края на брега,
на който чакаше ме Неизвестността,
облаР?ана от мисли - за Теб,
и чувства - за Мен,
че нещата между нас незапочнаха,
а свършиха.

По Пътя ми
леки тръпки полазиха кожата ми.
Гърдите ми учестиха своя Ритъм.
Обърнах се и срещнах ги отново.
Очите ти!
Потънах в топлината им.
Загубих се в
дълбочините им.
Огледах в тях душата си.
Видях как
небето отваря своята паст.
Черни облаци кръстосват
мечове огнени
и се сипе жупел.
Закипява морето и
подхвърля корабите
по вълните.

Вцепених се, че
нямам власт над слабостта си.
Горях да те прегърна.
Да потъна в твоите милувки.
Да усетя как трепти тялото ти
под моите устни...
.
Страхът бе мойта сила
срещу болката.
Страхът бе моя враг
и възпря ме да открадна
мигa.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-16 г.
прочитания: 212
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484