Невидима заплаха

Нощ - облаци, луна.

Студ - гъста мъгла.

Лодка плава тихо сама,

сгушена в нея, девойка една...

Плахо шуми гората,

тревога лицето озарява.

Ръката фенера стиска здраво,

а той през мъглата трепти слабо.

Незабелязано от нея, на брега

притаени наблюдават я стотици очи,

а непрогледната, гъста мъгла

скрива оголени зъби...

Вятъра бавно се засилва,

мъглата упорита не се разсейва.

Фенерът отново плахо потръпва,

съзнанието сенките в чудовища превръща.

Бавна музика прокрадва се,

през тъмнината, незнайно от къде.

Тихо барабани от нейде бият,

в такт с тях и вълци вият.

И ако до преди минути

в гората е било мъртвило,

то сега от всякъде звуци -

тихи, резки - сърцето бие диво...

И ето нещо ще стане,

обстановката се изменя бърже.

От брега към реката с вик се спускат

устремени, зелени, копия в ръце стискат.

И тъкмо кулминацията да настъпи

песента от уредбата ми спря,

магията пред реалността отстъпи,

в стаята светла погледът ми се взря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf