Море за самотници

Морето тази вечер пееше

само за самотници.

Забравихме аплодисментите си

да повторим.

Защото,

ръцете ти, топли и меки -

като сънуван проблясък от нежност

докоснаха тихо душата ми

и спряха на миг разстояние.

О,колко бе кратък мигът ни !

Дори мисълта за копнеж

някак смутено

потъна във пясъка.

А устните - трескаво търсещи,

не успяха да кажат най-важното.

Защото

морето пееше

вълшебната си песен...

и чакаше.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf