Простих ти сърце

В пропаст бездънна ти хвърли ме.

Като дърво без корен ме остави.

Когато пробуди в мен чувствата

и с любовно перце ме погали.

Показа ми как да мечтая ,

сякаш в облаци да летя.

Но и какво е да страдам ,

когато си отива обичта.

Като морска вълна ме помете.

Запали в мене кръвта.

После ме хвърли на дъното ,

а исках да съм там на брега.

Виновно за това си ти , сърце ,

че настани я в душата .

Чувство с име на Любов ,

но щом си тръгна познах самотата.

Сега знам и тебе боли те ,

и не можеш с любовта се пребори

Но , не плачи , не тъжи сърце.

Аз простих ти това що ми стори.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf