Песента

Луната се спуска бавно над стария и прашен град,а там едно дете,едно момиче пее своята песен на съдбата.И с уморени устни цялата трепти от звуците на нощния оркестър.Тя пее за едно момче,което сега бе далеч от нея,но само мисълта че той пази нощем сърцето и от нощните злодей искащи да завземат сърцето вдъхващи му напразни надежди.Те искаха да я наранят,да я оставят на отчаянието както са правели и преди.Но това момче я обича много и песните й са само за него.Някой ден ще ви разкажа за лазурно красивите и коси,за слънчевите усмивки и за прекрасните,и понякога тъжни песни.Сърцето на тази хубавица сега бе пленено от този принц на тишината.Той откри истинската и красота с една милувка,една целувка,един топъл и незабравим поглед!До тук за тази нощ.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: вени
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-14
прочитания: 172
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7558
   Автори: 2043
   Произведения: 46041
   Съобщения: 206158
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68756
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707