не изплаках изобщо щом се родихот първата глъдка кърма се задавихпри първите стъпки се спънахслед първа целувка с гадже повърнахкогато обичам аз плача,когато мълча, на ум се смеявиждам само хора как страдатпонякога мечтая за смърткупих си нови надеждипопаднах в цирк на илюзииживотни ръководят планетатамайки с деца са в затвориотворих уста за да дишам дима от заводипростих се само със себе сиработя гробарвишната цъфна в блатотомечтите летят в преизподнятатъпани бият в църквахиляда години желанияискам да дойде пак бурятакогато отворя очи не те виждампри пълнолуние танцувами даже рисувам истински огъндали ще мога да възкръснапиша стих по нотиинтересно ми е дали мисля за тебкогато си тук, мен ме нямаможе би ще видя душата сипризори изгрява проблемаотново се чуват смеховете на горатапъстри крила на снежни децалистата на дървото се вкаменихаминалият ден пожелах си да мислякакво е по-хубаво от сънятази вечер съм ухаещмай и ти ще ме докоснешвинаги си мисля за днитеи понякога виждам часасега не е ли 17.07.2007 годинамай е 17:07 часа17:07 часа17.07.2007 година