Вълшебство

Любовта ме пронизва
със изпепеляваща стихия.
Връхлита ме огнена магия
и ме озарява като падаща звезда.

Гори, изпълва ме със страст.
Извира всичко от душата
за най-прекрасните слова
и най-доброто у човека,
блика, властва над нощта.

Когато пак самотен се почувствам,
но днес не е същото сега,
пламъкът щом си спомня
той мигом ще се разрази.

И ще настъпи пак деня,
като феникс от жарта,
ще възкръсне любовта,
щом се слеят две сърца! 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf