Пронизваща самота

Без теб по пътя свой ще трябва да вървя

Но раната не стихва и безпомощна кървя...

Сърцето ми на прах в краката ми се свлече

и от молби към теб без дъх останах вече...

Болят по устните замръзнали слова,

а аз отчаяно в любов за кой ли път ти се кълна...

Оставаш все така самоуверен, глух –

обичаш ме, но гордостта ти прави ми напук.

Без теб лъжливо щастие ще съградя

И бавно като свещ в пронизващата самота ще догоря

Без радост, топлина, без твоите ръце...

И само восък ще откриеш,

простреш ли някога към мен ръце!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf