|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Душата ми, изплетена от нежност
Душата ми изплетена от нежност се вплита в малки сложни възли аз нивга не успявам да ги скъсам. във мрежата, която ти създаде, а твоят образ до сърцето мое приближава, но с мъка, не със радост го дарява. и тънките копринени въжета все повече притискат ме към края. Дали след време ще те имам, дали ще срещна твоите очи, дъхът ти нежно да ме милва и с моя дъх да се сплоти. А време имаше, когато вярвах, че на земята стават още чудеса, не вярвам вече, не, не вярвам, освен в горчилката и слепостта. Защо ли всички станали са тъй жестоки, едва ли нещо може ги сплоти, нима и твоите очи дълбоки до мен достигнаха единствено с лъжи? Нима наистина е толкоз пусто и чувства нежни вече няма, света чрез теб да променя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: betelgins
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-12
прочитания: 140
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7958
Автори: 2193
Произведения: 51754
Съобщения: 244664
Лексикони: 2432
Коментари: 79391
SMS-и: 814
Снимки: 5311
|
|
|
|
|
|
|
|
|
