УГАСВАНЕ

Небето се изплака във суграшица
и ледни вихри пишеха със скреж.
Удавил с чай болезнената кашлица,
отново паля восъчната свещ.

Премина като пламъче животът ми.
Горях за други. Само не за мен.
Въжа студени стягаха хомота ми,
а покривът сълзеше във леген.

Мухи в бутилка търсеха си егото
и в мухъла заспиваха от студ.
Кибритът - алфа, а свещта - омегата.
И между тях - горящият барут.

Фитилът е перо. Писец е огънят.
Сълзите - восък, а димът - душа.
Ще мога ли, о Господи? Ще мога ли
несбъднатия блян да утеша?

Вратата скръцва. Лъхва ме послание.
Свещта угасва. Вятърът шепти.
Убиван с болка. Раждан от страдание,
прощавам си. И Бог да ми прости...

Небето се изплака във суграшица -
красиви, ситни топчета от лед.
Искрите на поета се изплашиха
и литнаха над образа му блед...

(От стихосбирката "Тленен остатък")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf