В моя си измислен свят

В пантомима крещя с широко разперени ръце.

Сълза се стича по наркомански изсъхналото лице.

Сърцето ми от вътре е жестоко разбито,

празното пространство в главата - до блясък измито.

„Задръж само още един път, като за последно.

Още един фалшив романс” - душата крещи неистово, гневно,

иска истина, иска приказка красива,

любов и страст дарени от усмивката ти щастлива.

В анимация съм пластелинен герой,

тичам по сценарий уж измислено мой.

Изтрита като с гумичка душата,

изкусно моделирана върху лицето тъгата,

празен телешки поглед говори,

за прегръдка нежна и топла моли.

С ръце протегнати към слънцето черпя топлина,

нахлува студ, задавям се от собствените си лайна.

В парада на Смъртта усмихнат марширувам,

сред войската на нощта сгушен кротувам.

Кадифена ръкавица сърцето ми гали,

стиска, отпуска, адреналина вените ми пали,

гореща вълна от пръстите до главата,

отмива болката, страданието, тъгата.

А сега „Сбогом” трябва да ти кажа,

със усмивка и целувка челото ти ще помажа,

ще те гушна между хилавите си ръце,

за теб, Прекрасна, е последния удар на моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf