Признание

Пролет буди се из под снега,

в борчето се гуши птиче.

Кому дарявам своята нега?

В долината влакът тича.

На къде да тръгна? Светове широки.

На юг ли? На запад или изток първо?

Женят се пролете реки дълбоки,

под скалата спи пъстърва.

Къде ще ида? Взирам се отгоре,

пътя долина пресича.

Долу бездна мами взора

на дете прилича.

Планини се къпят в слънце,

орел лети над тях високо.

Бог приготвя в тежки грънци

еликсира на живота.

За тебе идвам като онзи път пръв

кошута плаха в своя свян.

Пролетта събужда нова кръв

и ти протягаш топла длан.

За тебе идвам, ти не бързай,

в очите ми оловни - хиляди искрици.

На нашето небе изгрява след дъжда

дъга лъчиста в цветни шевици.

М. Халямова (1908-1995)

Vyznanie

Jar sa prebúdza spod snehu,

v kosodrevine vták.

Komu dám svoju nehu?

V doline píska vlak.

Kam pôjdem? Svet je široký.

Na východ? Západ? Juh?

ženú sa jarné potoky,

pod skalou drieme pstruh.

Kam pôjdem? Dívam sa zhora,

dolina preťatá.

Hlbiny lákajú zdola

dôverou dieťaťa.

Hory sa váľajú v slnci

a orol kolotá.

Boh varí v ohromnom hrnci

elixír života.

Za tebou pôjdem ako prv,

zas plachá ako laň.

Mám novou jarou novú krv

a ty máš teplú dlaň.

Za tebou pôjdem, nenáhli,

mám v očiach tisíc túh.

Na našom nebi po daždi

farbistej dúhy pruh.

M. Haľamová (1908-1995)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf