Само теб

Вкусът на устните ти не забравих.

Целувките ти да изтрия не успях...

Следи незаличими ти във мен остави -

жадувам те откакто те видях.

Сърцето ми отчаяно се моли,

шепти и глухо стене: „Само теб”...

Отнасят призива ми ветрове сурови,

нощта покрива устните ми с лед.

Духът ми скита вече смъртно уморен -

без теб еднакво тъмни са – и нощ, и ден.

И истина жестока осъзнах -

за теб готова съм да сторя грях.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf