напира буря

Напира буря, вятърът въздиша -
въжетата на хаоса са срязани.
Дърветата изстрелват птици
в мъглявите остатъци на лятото.
Цвърчат по линията на посоките -
през гръм, наслуки маневрират...
Напира буря, в здрача на въпросите
и пръстена на хоризонта свива.
Напира буря, въздухът трепери...
Изнервено се лута тишината.
На думите в коравата постеля
изсъхват маргаритките на щастието.
И всяко малко листче на надежда,
откъснато да предвещава обич -
е само нова стъпка в неизвестното,
оттук, до безразличието на бога...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-09-10
прочитания: 138
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48585
   Съобщения: 211461
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73133
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937