ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МЛАДОСТТА

Младостта ме изостави.

Тихичко пое по пътя свой.

Със времето се заигра,

разтърси се за нови пориви,

любов порой...

С мечти младежки зафлиртува.

Унесено шепти.

С любов дарява розов цвят.

Оглежда се суетно в момина сълза.

Бленува райски свят...

О,как е влюбена в мига-младостта!

А аз през свойта есен крача,

огряна в златна светлина.

С поклон отнася ме,прегръща ме мига.

Зимата ми ще е топла.

Душата сгрята в спомени-жарава,

белоснежните мечти сърцето приютява.

Пламъците парещи времето разпръсна,

по жарта на моя път житейски,

към младост пролетна отново пак ме върна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf