Липсваш ми искам аз да кажа,липсваш ми не мога да изкажа.Не искам тежки думи да напомням,но ликът ти, само него спомням.
Усмивката ти грейна веднага пред мен,точно като онзи ден.Роза запечата този звезден миг,и името ти пак крещя със вик.
Чувам сладкото гласченце,шепнещо в едното ми ушенце.Мислите ми пак залитати в думите отново се оплитат.
Усмивка старая се да предизвикамно пак със сърчицето ще извикам,липсващ ми ... и дори да ме боли,ще продължа, защото там си Ти.