В свят на бури смерчове живеяс призраци сковани в ледове.Лицата им в тунели тъмни – пожълтели,живота тръгнал си от тях погълнал студове. Омразата покрила им очитеот устните им лицемерие, лъжи,ръцете им забравили да галятмутирали в изсъхнали треви. Самотен аз живея с мечтитев сънищата с моите сълзи.Тя плува в тях по красива от звездитепонесена от слънчеви лъчи Искрица нежност сътворена от моретопристъпва цялата в синя светлина.В стъпките и цветовете на дъгатана челото и бисерна звезда. Пред мен застава тя облякла радосттаусмихва се прегръща ме с нежност.Сърцето ми трепти, мелодия на любовта.От щастие политам в небето. Но изведнъж побягва в нощтауплашена, направо към морето,след нея тръгнах исках да я спра.Открадна тя завинаги сърцето. Тъмно е …….сам съм на брегаотправил поглед към водата.Усмивката и търся в студаи чакам да я доведе съдбата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------