Отне ми толкова време да ти кажа...

(имате едно ново съобщение...)

"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина.
Знам, моите чувства вече нямат значение,
не са те интересували никога преди.
предпочиташ да вярваш на чуждото мнение,
а то бе предимно интриги и лъжи.
Сега ти напускаш това място и този град.
Аз ли бях виновен, какво ти бях сторил?
знаеш ли, че когато човек е млад...
..както и да е, съжалявам, не бих спорил...
Но знай, че никога не съм лъгал,
всичко в тези стихове бе вярно, момиче.
Знай, че ще съм винаги тайно с теб,
защото през цялото време съм те..."

(съобщението беше изтрито...)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Кристо
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-08
прочитания: 129
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46641
   Съобщения: 193013
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70074
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753