Господи, нима съм толкоз грешна, та пътят ми е с остри камъни застлан? Нима не мога черната обвивка от душата си да смъкна, на изгрева да се усмихна и кротко залеза да изпроводя? Черна ли магия ме застигна, дните ми безмилостно отрови и с нощите самотни ме прокоби? Господи, нима съм толкоз грешна, та мир в душата си не сещам?