|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На Р.
Боже колко те искам, а тебе те няма. Толкова много те мисля, мисля и мисля, и страдам. Как искам да те забравя и да спра да съм с теб. Болест голяма за мен си болно е мойто сърце. Бягам далече от мислите свързани с твойта душа. Тичам, не искам и истински искам да се спася. Ти ме направи щастлива, с теб аз се чувствам жена, но си метафора жива смучеща мойта вода. Моля се пак да те видя, мисля за тебе в нощта. Можем да бъдем щастливи силни като най-твърдата скала. Ти ще живееш в мен вечно. Аз в теб - може би да. Моля се пак да те срещна моля и моля в нощта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: magnolia
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-07
прочитания: 226
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7972
Автори: 2198
Произведения: 51873
Съобщения: 250394
Лексикони: 2462
Коментари: 79759
SMS-и: 815
Снимки: 5323
|
|
|
|
|
|
|
|
|