В пиянствата на есенните панаири,

насред уханен ром и веселба за миг

ще ме познаеш ли след толкова бири

изобщо помниш ли „бледия” ми лик..

Ще се усмихнеш ли неволно или ще

се наведеш разтърсен от покруса, или

ще ме изгледаш доволно до новата руса..

В маранята от веселие ще се усмихвам,

ще пия на глътки от предишният ти чар.

След всяка чаша спирт ще притихвам,

моряк съм, а мъката е моя фар.

Омаен ром, превърна чувствата в измамни

лодки,светулки ми показват,че си още там.

Дори лекуващите, малки водки нашепват ми:

И да го обичаш още, кажи му:няма лесно да се дам!