Вечен плач

Веднъж един човек... Eдно момиче... ми каза, че има една любов, която никога не се забравя... Обикновено тогава си обичал най-силно в живота си, а си останал неразбран... подигран... от човека, който обичаш...! Тогава не можах да го осъзная ... Изглеждаше ми смешно... нелепо...! А сега я разбирам чудесно... тя беше права... Има толкова силни чувства... има толкова силна обич... Която докато си жив-незабравяш... и боли... Много те боли...! И наистина... ще го помня...! Докато съм жива...ще го помня !... Може да бъде сигурен, че няма да бъде забравен... Но има нещо, което му пожелавам...!!! Дано същата тази болка и той изпита някой ден... Дано... да го боли, така както мен и да няма право... Да не може да бъде щастлив...! Дано да плаче...! Сякаш без причина ...като мен ...всеки ден ...! И да не може да спре...незнайно защо...дано! Пожелавам му го - не защото не отвърна на чувствата ми... И други са го правили... А защото разбра за тях, а ми се подигра...!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf