Сън спокоен ме спохожда,
сън във люлката на вожда,
който бди непрекъснато над мен
с въжделения нощ и ден.
С веща ръка ме праща
да погребвам лоши мисли,
праща,праща и препраща
под звуците на нежни гусли.
Свирят гусли и напомнят
за край роден и за близки,
за любовта несподелена,
с която съм заплодена.