Душа

Представях си те с цветовете на дъгата,

ефирна сплав от благородни, разтопени метали.

Неизтощимо весел размаха на крилата,

лъкатушни, пеперудени и скръб непознали.

Безгрижна, пърхаща, от нищо несмутена –

господарка-бродница на необятна вселена,

непорочна майка и крехка рожба на мечти,

същността на живота ми се струваше ти.

Как изглеждаш сега? – Износена дрипа

от мантия, която неведнъж съм намятал,

преследван от омразата на своите братя

- под която полугол, изподран хлипам.

Душа, дали въобще все още те има

и кой свят, чист човек би прозрял

твоята царственост вълшебна, незрима

в този захабен и прокъсан парцал?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf