StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

ЖЕНАТА...

Темата за жената така и остава най-неизясненото нещо на този свят. Някой присадиха сърца, други откриха далечни планети, трети доказаха недоказани теории, от които на редовен човек му се завива свят... При всичко това, жената си остава същество неразгадаемо, обгърната със най-непрогледна мистика! Аз още недоумявам, като си спомня за моята съученичка Оля. Това момиче сякаш оправдаваше земната си наличност единственно с идеята да се захваща непрекъснато с мене. В началото, когато бяхме в осми клас, тя се задоволяваше да ми вика "Светльо проводника", защото съм бил дълъг и слаб. В девети клас Оля се промени. Тя започна да ме тормози душевно, злоупотребявайки с природно мекия ми нрав. В това си хоби моята съученичка стана дотам дръзка, че един ден след часовете съвсем директно ми каза:

- Светльо, искаш ли да си играем на Том Сойер и Беки Тачър?

- Няма такава игра - веднага долових нещо нередно аз.

- Уф... Че не си ли чел какво е правил Том Сойер?!

- Чел съм - казах. - Бягал е от вкъщи, търсил е съкровища, интерсувал се е от умрели котки...

- Глупак... А от Беки не се е ли интерсувал? Не си ли чел какво й е писал в час, какво й е направил да черната дъска... За пещерата не си ли чел, бе?

- Не съм стигнал още до там - излъгах тактично. - Помня че тъкмо стигнах до там и отидохме с родителите ми на почивка.

- Хъм, ама че дърво с дърво - поклати глава Оля. - Пън! Табуретка! Нощно шкафче!!!

Всъщност, тя не ме остави на мира нито в десети, нито в единадесети клас. Накрая се амбицира дотам, че се обзаложи с всичките си приятелки върху вероятността поне веднъж да излезе с мен. Спомням си че до втория срок на единадесети клас аз успявах да се опазя.

Един ден Оля ми натика под носа някакъв списък на класа, като ме покани да се подпиша срещу името си, в уверение на това, че вечерта ще присъствам на факелното шествие в подкрепа на нашите медици в Либия.След като видях, че останалите вече са се подписали подписах се и аз.

Точно в седем, когато отидох с горящ факел пред сградата на кметството, се оказа, че съм по-точен от всички. След половин час аз все още продължавах да съм по-точен от всички и вече се чудех защо е така, когато измежду зяпльовците, които се бяха събрали около мен и се подхилкваха, изведнъж изкочи Оля, и ми каза на ухо:

- Какво си вдигнал това дърво като малоумник, бе!

Тя ме хвана за ръка и ме отмъкна към парка , където ми разказа потресаващи неща... Понеже ужасно искала да излезе с мен, а аз все съм се надувал, тя се досетила да измисли шествието и по този начин да ме постави пред свършен факт. Сега разбирала че това било глупаво и съжалявала...

След този епизод аз окончетално си направих изводи за коварството на жената. Работата може би щеше да свърши до тук, ако ние с Оля не се случихме състуденти в една група. Един ден, най-неочаквано бях повикан от ръководството на института, където много приятелски ми заявиха , че е предвидено аз и госпожица Оля Иванова да се оженим. Госпожица Иванова в началото упорствала, но после осъзнала, че всичко това се прави в интерес на института и склонила...

В началото и аз бях склонен да откажа, но после осъзнах, че може би недостатъчно разбирам приятелите си и казах, че щом е в интерес на науката ще се оженя за Оля.

В самия ден на студенската сватба действителни бе много интересно, но когато дойде вечерта й казах, че вече мисля да си ходя, Оля неочаквано обяви, че от сега нататък за това нямало да става нужда, понеже всички съпрузи живеели заедно...

Нещата съвсем се объркаха, когато баща ми и майка ми по най-весел начин се съгласиха с нелепицата. Оставаше да се заитерсувам къде, все пак, ще спя. Оля отговори, че съпрузите също така спели заедно.

В се пак, аз не се предадох тъй лесно и излъгах, че непрекъснато приказвам на сън. Оля каза, че в това нямало нищо опасно - съпрузите така свиквали един с друг, че би могло и двамата да си говорим на сън.

За сега живеем добре с Оля, тя ме пуска навсякъде с колегите и много ми помага в колекционирането на календарчета.

Така или иначе аз още не мога да разшифровам нещо от това същество - жената.





-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: svetlin
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-09-05
прочитания: 307
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком