ПОСЛЕЛЕТНО

Ще разкажа своето лято -

единствено. Топло, чак жарко.

Избягахме двама, уморени. С ято

полетяхме без цел и без мярка.

Бе слънчево, приказно -

просто обичахме.

Бе чудно и истинско,

по детски се вричахме...

Един ден излязох,

тръгнах към гарата.

Очаквах - напразно -

да кажеш :"Повярвай ми."

Очаквах да чуя две думи:"Обичам те." -

ти просто пред другите

бе бастион на приличието.

И все зарад някого,

и все зарад нещо

ми казваше: "Чакай,

то, после, е лесно."

Дочаках. Какво: обида и болка.

Едно зарево. Думата "колко".

Не колко ще бъдем, не дали ни е имало,

не колко надежда ми трябва за зимата...

Отиде си лятото.

Единствено. Жарко.

Остава с умора

да кажа пак : жалко.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf