Забравих да ти кажа,
че нищо не е вечно,
че чувството ранява,
когато е обречено.
А ти не се подсмихвай,
виновен не търси -
вината ще почука
на твоите врати.
Вина ли... има нещо,
що не простих на теб.
И вече не опитвай
да ме раняваш слепо.
И ако съм ти нужна,
слушалката вземи -
с две топли думи
и обич се спаси.
Аз как да кажа: "Не.
До тук съм."... и не бива.
С хайдушко шишане
ще гръмна при отиване.