Близките мои
нежно и бавно разкъсваха
моята вяра в света.
Тихо и топло възкръсваха
спомени, живи слова.
Преглъщах обидни въпроси,
все "в помощ", с упрека ням.
Поднесоха, с мила усмивка,
със змийска отрова балсам.
Близките се изчерпаха.
Претръпнах. Над тях днес стоя.
От своята нощ ги зачеркнах аз.
Чакам с надежда деня.