|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Празнота
Студ, вятър, тъмнина, вечно бушуващи бури Малък лъч светлина. Смях на дете. Ти чу ли?
Аз не чувам, не виждам, не усещам, усмихвам се и плача, да, но в мен е празнота зловеща, разцепва я само лъча светлина.
И той ще угасне, ще се замрази, празнотата в плен ще го погълне и когато някак се освободи никога не ще се върне...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: xgirl
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-04
прочитания: 171
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43694
Съобщения: 185736
Лексикони: 1895
Коментари: 61838
SMS-и: 776
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|