КАПЧУКОВА ЛЮБОВ

Притихналите след дъжда капчуци
със капките мълвят едва-едва.
Не са ни нужни в тъмнината звуци.
Дори не се нуждаем от слова.

Сега сме само аз и ти. Самички.
Във въздуха ухае на липи.
Забравили за всичко и за всички
се взираме и хич не ни се спи.

Ръцете си говорят междупръстно
и устните докосват се без глас.
Не казва никой, че е вече късно,
защото се прокрадва ранен час...

Отново дъжд... Капчуците се будят.
Липите се разливат в аромат.
Превърнали нощта в безмълвно чудо -
телата ни се готвят да заспят.

И някак си сънят ни става лесен
с акордите на свежия озон.
Капчукова любов с дъждовна песен
и липов аромат за полутон.

(От стихосбирката "Шарена палитра")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf