УСТНИТЕ МИ ШЕПТЯТ

Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.

Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.

Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf