Колко е скучно! Понякога
седя си, просто - така.
Взимам перото и вярвам,
че променям света.
И ми се иска да бъде
всичко истинско и без грим.
Пораснах, уж. Тача заблуди.
И съм погрешима.
Листът се свършва.
В мене вихри разтърсват грива...
Дай, Боже, непроменена,
деня да срещна така!