А ЕТО...

А ето - заплаках. Отвръщаш очи.

И все някак, някак неволно, грешим...

Пропуснах ли влака или рано поех -

без теб да дочакам, свободата си взех.

Сама я проклинам и искам сега

да стане пак вино оцетът в кръвта.

Дали да се върна? Кога и къде

отново да зърна свойто момче?

Дали тебе искам?... Аз сама не разбрах,

че ти си жадуван, сладък мой грях.

Аз зная. Отново ще видя света

чрез болка от обич, към твойта звезда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf