Сълза

С лице във калта след мъките жежки
Усещам в ръцете си кървави, тежки
Прохлада сякаш от пролетен дъжд
И болката тръгна си така... изведнъж
Погледнах надолу видях във дланта си
Нещо блещукащо... цветни петна
"красиво е" казах си какво ли е то
Не друго, а малка, искряща сълза
По-нежна от цвете, по-мека от плът
Завършила някак своя си път
Във моята груба и грозна ръка
Променяйки в миг мойта клета съдба

Посвещавам това стихотворение на Катя (Shane) заради разговора, който доведе до написването му. Сигурно не го помниш, защото беше отдавна, на онази пейка в парка, но за мен той беше много важен.

Надявам се, знаеш, принцесо моя, че тази сълзичка си ти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf